За демографските тенденции, ислямизирането и пропагандата

В самото начало искам да ви предупредя, че за пълноценно схаващане на смисъла на настоящата публикация (а именно за разбиране на помощните материали) е необходимо някакво, макар и не особено високо, ниво на владеене на английски език. Извинявам се на онези, на които това условие ще попречи да разберат статията, но обещавам в кратък срок да осигуря и преведени на български версии на материалите.

Предполагам всички, по един или друг начин, сте попадали на този видеоклип. Ако не сте, изгледайте го. Има доста храна за социално-политически ангажираните умове 😉

В общи линии материалът се опитва да не убеди, чеислямизацията в световен мащаб се осъществявя с бесни темпове и цивилизованият християнски свят е изправен пред угрозата да бъде едва ли не заличен до няколко десетилетия. Трябва да призная, че видеото е доста въздействащо! Освен с илюстрирането на ‘проблема’ (доказано е че визуалната памет е най-силна), убедителността и внушението се постигат и с постоянно позоваване на фундаментални статистически данни, чиито източници обаче така и не стават ясни. Много е лесно в талъв случай човек да повярва в истинността на фактите от клипа и неизбежността на предсказаното в него.

За щастие обаче, има хора, за които демографските, а оттам и социалните, явления не са просто съдбовно предначертани дадености, а следствие от много фактори, зависещи от човешката дейсност.  Един такъв човек е подложил на съмнение, цялата информация от  видеоматериала, споменат по-горе. Неговите проучвания показват драстична разлика в числата. Предлагам ви неговата гледна точка и оставям всеки сам да прецени, доколко може да се довери на отделните материали.

http://tinyfrog.wordpress.com/2009/05/03/muslim-demographics/

За Милан, трансферите и парите във футбола

„Ръководството на Барселона изчислява привличането на Златан Ибрахимович на 66 милиона евро. Това стана ясно на днешния финансов отчет на клуба за изминалия сезон 2008/2009. Финансовите шефове на „лос кулес“ броят Самуел Ето’о за около 20 милиона евро. „Всяка сума над 4,5 милиона за Ето’о би била печеливша за нас. Все пак на него му оставаше само година от договора, а на Ибрахимович – цели 5“, призна икономическият директор на Барселона Жоан Боикс.

Освен Ето’о от „Камп Ноу“ платиха 45 милиона евро кеш плюс наема на Александър Хлеб. В следващата една година 30 процента от заплатата на беларусина ще бъде платена от Интер. Каталунският колос отчете печалба от 8,8 милиона евро и потвърди, че бюджетът за идния сезон ще бъде рекорден 405 милиона евро – 30 милиона повече от миналия сезон. “

Източник:  sportal.bg

––––––––––––––––

„Дреме ми за БарЦата“ би казал средностатистическият футболен запалянко.

Аз, обаче, предлагам да разгледаме изнесената информация само и единствено от икономическа гледна точка. Първо фактите:

1. Барселона спечели титлата в Испания, Купата на краля и ШЛ – трите турнира, в които отборът участва. Като изключим отборите от Острова и носителя на Суперкупата на Европа, НИКОЙ европейски клубен отбор не участва в повече от три официални състезания. Но дори отборите от Премиършип в повечето случаи изиграват не повече от 2-3 мача за Карлинг къп, което срещу нискоразредните противници едва ли носи кой знае какви печалби от билети и ТВ права, така че и британските отбори можем да ги сложим под общия знаменател. Изводът е че Барса достигна максималният възможен приход за сезон 08-09 от наградни фондове.

2. Барселона игра в почти всичките си мачове (и във всички домакински) пред пълни трибуни. Тоест, достигна се максимална посещаемост. Като прибавим към това, фактът че Камп Ноу е сред най-големите стадиони по капацитет в Европа – 100 000 (всъщност 98772), става ясно, че от приходи от билети (обикновенни, за членове, сезонни карти за различните турнири, изобщо всякакви) Барса е сред отборите с най-голям потенциал на континента. Например, ако някой измежду Ювентус и Челси беше направил требъл през изминалия сезон, при 100%-ова посещаемост на всички техни мачове, приходите им от билети щяха да са доста по-малки, заради скромните 30 000 (Юве), 40 000 (Челси) места, с които разполагат стадионите им. Разлика в цените на билетите между Англия от една страна, и Испания и Италия от друга, съществува, но тя е в рамките на 10-20 евро, което трудно може да бъде достатъчно дори за компенсиране приходите от 20 000 – 30 000-те хиляди места по-малко. Изводът е че Барса получи максимални постъпления от присъствие на стадиона (без значение домашен или чужд), които трудно биха могли да бъдат задминати, ако на тяхно място през миналия сезон беше който и да е друг европейски клуб.

3. За печалбата от телевизионни права няма какво да се обяснява. Испанското първенство е второто най-гледано по цял свят след английското. Но това осреднено положение не пречи на Барса и Реал в частност да имат изравнен зрителски рейтинг с Юнайтед да речем. А конкретно през изминалият сезон Барса беше най-атрактивният отбор, получаваше най-много медийно внимание и беше наблюдаван и от мнжество неутрални футболни привърженици по цял свят. А и в първенството точно относно въпроса за разпределението на парите от ТВ правата имаше скандали. В крайна сметка се стигна до консенсус Барса и Реал да получават значително по-голям дял от тези приходи. В Англия нещата са доста по-изравнени, за сметка на грандовете. Заключението е че Барселона е сред клубовете, които получават общо най-много приходи от ТВ права.

Това са основните източници на финансови постъпления, върху които се гради бюджетът. Различните спонсорски договори и премии обхващат по-малки суми, но при всички случаи отборът спечелил всичко, наред с най-комерсиалния клубен турнир, ще се намира в челото на своеобразна класация на най-облагодетелстваните от приходите от реклами и спонсори.

Базирайки се на фактите, без съмнение заявявам, че за сезон 08/09 би било почти невъзможно някой европейски отбор да генерира повече приходи от Барселона, ако беше на мястото на каталунците – требъл, максимална посещаемост и най-висока цена на ТВ правата. Който, каквото и да беше правил, никой нямаше да постигне по-добри показатели за финансовите постъпления!

Сега да разгледаме разходите.

1. Осредненият процент от бюджета, който отива за заплати в трите водещи първенства е следният: Италия – 68%, Испания – 63%, Англия – 62%. А и да погледнем по-конкретно към водещите отбори в тези първенства, ще открием, че Барселона в никакъв случай не плаща повече на своите играчи отколкото Милан, Интер, Юнайтед или Челси. Справка: през изминалия сезон Меси взимаше 8.5 млн евро, а според клауза в договора му „никой играч на Барселона не може да взима по-голяма заплата от него“, Анри и Ето’о бяха с по 7.5 млн. Ибрахимович през по-голямата част от сезона взимаше 9 млн, колкото и Кака, а Роналдиньо и Шева – 6.5. В Англия Тери, Лампард, Роналдо, Джерард – по около 7,5 млн. Това показва, че разходите за заплати във водещите европейски отбори са сравнително идентични. По-подробна картина ще разкрие, че Барса дори минава за „икономичен“ отбор сред колосите.
2. Всички знаем, че данъците, касаещи футболните отбори, са убийствени в Италия – 100% от сумата за заплати трябва да се плати като данък. В Англия от скоро тази сума скочи на 50%, а в Испания е към 35%… При приблизително еднакви заплати на играчите си, грандовете де факто се разделят с коренно различни суми. Ако годишно Барселона и Милан плащат според договори по около 70 млн за заплати, то касата на каталунците олеква с 95 млн, а нашата със 140!
3. По отношение на траснферната политика Барса след идването на Лапорта се активизира, но само за да направи слаб опит за достигане на разходите на Реал, Челси и Интер в последните 5-6 години. Повечето звезди на каталунците идват от школата (а там дори и да са купени, сумите са нищожни). За последните сезони повече пари се дадоха за Анри (24 млн евро), Дани Алвеш (35), Милито (20), Абидал (15), което обаче е точно толкова, колкото Реал плати за Кр. Роналдо. На практика тези играчи, заедно с хората от школата или закупените 3-4 години по-рано Ето’о и Маркес изграждат Барселона – 100 млн евро за трансфери за 2 години (друг е въпросът, че от продажбата на Ескеро, Деко, Белети, Олегер, Бронхорст, Джовани, Барселона си върна половината пари). Челси само за първото лято след като стана собственост на Абрамович даде над 100 млн евро, а всяка следваща година се пръскаха нови пари. При Интер и донякъде Милан нещата са подобни (Джила, Оливейра, Роналдиньо и Пато само струваха над 70 млн…). Излиза че и за трансфери Барселона не е дава повече средства от другите водещи отбори.
4. Като цяло това са основните пунктове, по които се определят разходите на даден отбор. Заключението отново е категорично – Барселона със сигурност не изразходва повече средства от другите най – големи и мощни европейски клубове. Успехите на каталунците не са за сметка на непремислени харчове.Какво означава всичко това – Барселона достига най-високите възможни нива на приходи, а разходите са по-малки или в краен случай еднакви с тези на другите еврограндове. Обаче по официални данни излиза, че въпреки финансово перфектната година, клубът отчита печалба от само 8.8 милиона евро!!! При това положение е сигурно, че всички други отбори в Европа (поне тези от ранга на Барса) са на загуба! И тъй като приходите им са значително по-малки, бюджетите са значително ‘на минус’. За да започнат новия сезон при нулев или положителен баланс, ръководствата на големите отбора са принудени да продават играчи, да намаляват заплати, да правят изморителни турнета по цял свят, и не на последно собствениците на отборите да вадят пари от собствените си джобове, за да покриват загубите!

Къде е Милан?

Милан е сравнително надолу в списъка с отборите, които са с най-малка загуба. Неучастието в ШЛ се отразява при финансовия отчет за сезон 08-09, който се прави това лято! Така че най-нормалното нещо е отборът да изпитва финансови затруднения именно сега, а не миналото лято. Друг е въпросът, че парите от сделката с Кака ще пристигат на траншове още доста години. А пред финансовите органи в Италия трябва да се отчетем и разплатим на момента. Идея си нямате колко десетки милиона евро плаща Берлускони, за да изчисти задълженията и да оправи баланса на клуба, за да може да стартира новия сезон.

Надявам се да преосмислите някои неща, да поразсъждавате върху управленската, финансовата, нефутболната страна на нещата в Милан. Не всичко е като на „Football Manager”, а факторите влияещи на политиката на даден клуб са разностранни и далеч надхвърлящи сферата на контрол на което и да е ръководство – от световното икономическо положение до правителствената политика на държавата и т.н.

Дано в следствие на прочетеното до тук изказванията от рода „Галиани е скръндза”, „Берлускони да си умре с парите ли иска”, „кой пробра парите от Кака”, „защо не купуваме като Реал”, „само със свободни транфери ли ще привличаме”, „защо се циганим в преговорите, а не предложим още 5 милиона” станат по-редки.

FORZA MILAN